Очаквах ли те ?! Мисля , че не ..

Дойде така бързо и неусетно , че света ми се срина .

Обърка ме , изплаши ме , а после ме захвърли .

Не съм ли ти нужда вече или те изпалших със страстта си ?!

Гледаш ме , всякаш съм ненужна и нежелана..

Такава ли съм и от кога ?!

Очаквах те !! Знае го сърцето ми ,

че винаги теб съм чакала и ти дойде .

Но победи ме страха и те пусна ,

остави те да излетиш ...

И изпепели ме болката ,

а сега като феникс ли трябва да възкръсна ?!

Слаба съм , не виждаш ли ?!

Как крилата ми се прекършиха ,

а без тях не искам вятъра ..

Как очите ми се затвориха

и не ми е нужен залеза ..

Очаквах ли те ?!

• Да ! - отговаряш

• Отиваш ли си ?!

Очите казват „Да“ , но мълчиш ...

Иди си .. Аз нямам какво да ти дам ...

Аз съм празна , нежелана ...

Сама съм ... Със своята съдба !